Под фиксиран остатък се разбира съвкупността от органични и неорганични вещества, разтворени във вода, стабилни при температура 105 ± 20C.
Референтен, след което се извършва анализът
: Анализът за определяне на фиксирания воден остатък се извършва в собствена лаборатория съгласно стандартите national STAS 3638-76.
Принцип на метода:
Определянето на фиксирания остатък в питейната вода се извършва чрез сушене във фурната.
Случаи на отхвърляне на проба – количество неподходяща проба, проба, събрана в неподходящи контейнери, проби, които не са правилно етикетирани и т.н.
Получател на прибирането на реколтата – чист контейнер, контейнерът се пълни с цяла вода, като се избягва образуването на въздушни мехурчета, след което се затваря херметически затвореният контейнер.
Количеството проба, необходимо за извършване на анализа - минимум 200ml.
Изисква се обработка след прибиране на реколтата – не се изисква.
Стабилна проба – прясно събраната вода е стабилна в продължение на 3 часа при температура на околната среда.
Метод за анализ - gravimetrica.
Референтни стойности за питейна вода и минерални води = "color: #000000; font-size: medium;
">1)| Параметър / мерна единица |
| CMA стойност (Максимално допустима концентрация) | Фиксиран остатък, mg/ L
|
| изключително признат:minim 30 mg/l – максимум 1200 mg/l < |
> Препоръки за извършване на анализа/ Ефекти от превишаване на референтните стойности –
Качеството на минералните води (плоски или газирани) зависи от съдържанието на фиксирания остатък, което не се отнася до примеси, а до нивото на минерални соли. Най-добрите са слабо минерализирани или плоски води, тъй като те могат да се консумират за неопределено време. Високо минерализираните води трябва да се консумират само по препоръка на лекаря, тъй като могат да причинят бъбречни и жлъчни проблеми.
Библиография: LEGEA 458/2002, изменен и допълнен със Закон No 311/2004, Правителствена наредба No 11/2010, Закон No 124/2010 и Правителствена наредба No 1/2011
